Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.):
Средновековните Балкани през погледа на европейските пътешественици (14.-15. в.)
Gespeichert in:
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV045437878 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20220410 | ||
| 007 | t| | ||
| 008 | 190201s2018 bu |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9789549787351 |9 978-954-9787-35-1 | ||
| 035 | |a (OCoLC)1097573880 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV045437878 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rda | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 044 | |a bu |c XA-BG | ||
| 049 | |a DE-12 |a DE-19 | ||
| 084 | |a OST |q DE-12 |2 fid | ||
| 100 | 1 | |6 880-01 |a Popova, Ivajla |d 1969- |e Verfasser |0 (DE-588)17376990X |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |6 880-03 |a Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) |c Ivajla Popova ; redaktor Evgeni Zašev, naučen redaktor Albena Milanova |
| 264 | 1 | |6 880-04 |a Sofija |b KMNC pri BAN |c 2018 | |
| 300 | |a 253 Seiten | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 490 | 0 | |a Biblioteka Legenda | |
| 500 | |a Literaturverzeichnis Seite 7-24 | ||
| 500 | |a Zusammenfassung in englischer Sprache | ||
| 546 | |a Text bulgarisch | ||
| 546 | |b Kyrillisch | ||
| 648 | 7 | |a Geschichte 1300-1500 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 650 | 0 | 7 | |a Reiseliteratur |0 (DE-588)4177612-4 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 650 | 0 | 7 | |a Imagologie |0 (DE-588)4242471-9 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 650 | 0 | 7 | |a Bulgarienbild |0 (DE-588)4317252-0 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 651 | 7 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 651 | 7 | |a Europa |0 (DE-588)4015701-5 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 689 | 0 | 0 | |a Europa |0 (DE-588)4015701-5 |D g |
| 689 | 0 | 1 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |D g |
| 689 | 0 | 2 | |a Reiseliteratur |0 (DE-588)4177612-4 |D s |
| 689 | 0 | 3 | |a Bulgarienbild |0 (DE-588)4317252-0 |D s |
| 689 | 0 | 4 | |a Imagologie |0 (DE-588)4242471-9 |D s |
| 689 | 0 | 5 | |a Geschichte 1300-1500 |A z |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 700 | 1 | |6 880-02 |a Zašev, Evgeni |d 1965- |0 (DE-588)1053352875 |4 edt | |
| 700 | 1 | |a Milanova, Albena |d 1968- |0 (DE-588)138093210 |4 edt | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Literaturverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Abstract |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Abstract |
| 880 | 1 | |6 100-01/(N |a Попова, Ивайла |a ut | |
| 880 | 1 | |6 700-02/(N |a Зашев, Евгени |4 edt | |
| 880 | 1 | 0 | |6 245-03/(N |a Средновековните Балкани през погледа на европейските пътешественици (14.-15. в.) |c Ивайла Попова ; редактор Евгени Зашев, научен редактор Албена Миланова |
| 880 | 1 | |6 264-04/(N |a София |b КМНЦ при БАН |c 2018 | |
| 940 | 1 | |f sla | |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 942 | 1 | 1 | |c 910 |e 22/bsb |f 09023 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 910 |e 22/bsb |f 09024 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 809 |e 22/bsb |f 09024 |g 4 |
| 942 | 1 | 1 | |c 809 |e 22/bsb |f 09023 |g 4 |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030823446 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1819367594535157760 |
|---|---|
| adam_text | СЪДЪРЖАНИЕ Извори ............................................................................................................. 7 Литература...................................................................................................... 15 Въведение
....................................................................................................... 25 Биографии на пътешествениците............................................................... 33 1. География и история на Балканите, отразени в европейски пътеписи от 14.-15. век
................................................................................................. 69 1.1. География........................................................................................... 69 1.2. История и
археология...................................................................... 90 2. Градовете на Балканите през погледа на европейски пътешественици от 14.-15. век .................................................................................................. 109 3. Църкви и мощи, обичаи и
език на Балканите според европейски пътеписни свидетелства от 14.-15. век..................................................... 171 3.1. Църкви, реликви и мощи................................................................. 171 3.2. Обичаи
............................................................................................... 203 3.3. Език и религия................................................................................... 205 4. Населението на Балканите и поминъкът му според сведенията на европейски пътешественици
от 14.-15. век ....................................... 211 Приложение: Трудностите по пътя............................................................. 239 Заключение ..................................................................................................... 247 Summary.......................................................................................................... 249
ЛИТЕРАТУРА An Economic and Social History of the Ottoman Empire, 1300-1914. Ed. by Halil İnalcık. Cambridge, 1994. Arié, R. Un seigneur bourguignon en terre musulmane au XV6 siècle : Ghillebert de Lannoy. - In: Le Moyen Age, 32/4, 1977, 283-302. Babinger, Fr. Mahomet II le Conquérant et son Temps 1432-1481. La grande peur du monde au tournant de l’histoire. Traduction de H.E. del Medico. Préface de Paul Lemerle. Paris : Payot, 1954. Babinger, Fr. Mehmed the Conqueror and his Time. Translated from the German by Ralph Manheim ; edited, with a pref., by William C. Hickman (Bollingen Series 96). Princeton: PUP, 1978. Babinger, Fr. Von Amurath zu Amurath. Vor- und Nachspiel der Schlacht bei Varna. ֊ In: Oriens, III, 1950, 229-265. Barsanti, C. Costantinopoli e l’Egeo nel Primi decenni del XV secolo: La Tes timonianza di Cristoforo Buondelmonti. - In: Rivista dell’Istituto Nazionale d’Archeologia e Storia dell’Arte, 56 (III serie, XXIV), 2001, 83-253. Bartolini, G., F. Cardini. Nel nome di Dio facemmo vela. Viaggio in Oriente di un pellegrino medievale. Roma-Bari: Laterza, 1991. Battaglia, S. Grande dizionario della lingua italiana. Vol. VI. Torino, 1972. Bec, Ch. Les marchands écrivains. Affaires et Humanisme à Florence : 1375-1434. Paris-La Haye: Mouton, 1967. 489 p. Bėdini, Al. Testimone a Gerusalemme. Il pellegrinaggio di un fiorentino del Trecento. Roma: Città nuova, 1999. 152 p. Bowman, St.B. The Jews of Byzantium, 1204-1453. University of Alabama Press, 1985.380 p. Călători Străini despre Ţările Române. Voi. 1. Bucureşti, 1968. Cardini, F. Europe and Islam. Oxford: Wiley-
Blackwell Publ., 2001.252 p. Cardini, F. In Terrasanta. Pellegrini italiani tra Medioevo e prima età moderna. Bologna: Il Mulino, 2002. 544 p. Cardini, F. Studi sulla storia e sull’idea di crociata, Firenze: Jouvence, 1993. 510 p. Cerala, G. Le vedute di Costantinopoli di Cristoforo Buondelmonti. - In: Studi bizantini e neoellenici (Roma), vol. III, 1931, 249-279. Chareyron, N. Pilgrims to Jerusalem in the Middle Ages. Trans. W.D. Wilson. New York: CUP, 2005. 288 p. Ciggaar. K.N. Western Travellers to Constantinople. The West and Byzantium, 962֊ 1204: Cultural and Political Relations. Leiden-New York-Köln: Brill, 1996. Croatia. Aspects of Art, Architecture and Cultural Heritage. With an Introduction of John Julius Norwich. London, 2009. Delaville Le Roulx, J. La France en Orient au XIVe siècle. Expéditions du maréchal Boucicaut. Paris: E. Thorin, 1886. 15
Desimoni, C. Pero Tafür, і suoi viaggi e il suo incontro col veneziano Nicolo de’ Conti. - In: Atti della società ligure (Genova), voi. 9, 329-352. Diehl, Ch. Un voyageur espagnol à Constantinople au XVe siècle. - In: Mélanges Gustave Glotz. I. Paris, 1932, 319-327. Dolce, C. Il pellegrinaggio in Terrasanta nel Quattrocento. Firenze, 2008. Engel, P. The Realm of St. Stephen. A History of Medieval Hungary 895-1526. London-New York, 2001. Eszer, A.K. Das abenteuerliche Leben des Johannes Lasckaris Kalopheros. Forschungen zur Geschichte der ost-westlichen Beziehungen im 14. Jahrhundert. Wiesbaden: Harrassowitz, 1969. 269 p. Europäische Reiseberichte des späten Mittelalters. Hrsg. Werner Paravicini. Teil 3: Niderländische Reiseberichte. Frankfurt am Main, etc.: Peter Lang, 2001. Europäische Reiseberichte des späten Mittelalters. Hrsg. Werner Paravicini. Teil 1 : Deutsche Reiseberichte. Bearb. Christian Halm. Frankfort am Main, etc.: Peter Lang, 2002. Europäische Reiseberichte des späten Mittelalters. Hrsg. Werner Paravicini. Teil 2: Französische Reiseberichte. Bearb. Jörg Wettlaufer, Jacques Paviot. Frankfurt am Main, etc.: Peter Lang, 1999. Fine, J.V.A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1994. 683 p. Francis, D. The Wine Trade. London, 1972. Fraser, A.M. The Gypsies. Wiley-Blackwell, 1995. Frenz. T. Das Eindringen humanisticher Schriftformen in die Urkunden und Akten der päpstlichen Kurie im 15. Jahrhundert. - In: Archiv für Diplomatik, 19, 1973, 287-418; 20, 1974,384-506.
Geanakoplos, D. Byzantine East and Latin West: Two Worlds of Christendom in Middle Ages and Renaissance. Studies in Ecclesiastical and Cultural History. Oxford: Blackwell, 1966. Geanakoplos, D. Byzantium and the Crusades, 1354-1453. - In: Setton, K. (gen.ed.). A History of the Crusades. III. Madison, Wisconsin, 1975. Golubovitch, G. Biblioteca bio-bibliografica della Terra Santa e dell’Oriente Francescano. 5 vols. Quaracchi, 1906-1927. Graboïs, A. Le pèlerin occidental en Terre Sainte au Moyen Âge. Paris-Bruexelles, 1998. Hankins, J. Renaissance Crusaders: Humanist Crusade Literature in the Age of Mehmed II. - In: DOP, 49, 1995, 111-207, text 147-207. Harris, J. More Malmsey, Your Grace? The Export of Greek Wine to England in the Later Middle Ages. - In: Eat, Drink and Be Merry (Luke 12:19): Food and Wine in Byzantium. In Honour of Professor A.A.M. Bryer. Ed. By Leslie Brubaker and Kallirroe Linardou. Variorum, 2007. Hoffmann, G.S.J. Päpstliche Gesandtschaften für Nahosten, 1418-1453. - In: Studia Missionalia, V, 1949, 45-71. 16
Hóiban. M. Du caractere de l’ambassade de G. De Lannoy dans le nord et le sud-est de l’Europe en 1421. - In: REESE, V, № 3-4, 419^134. Housley, N. The Later Crusades, 1274—1580. From Lyons to Alcazar. Oxford, 1992. Hynkova, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jahrhundert als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973. Hynkova, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jahrhundert als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973. Inalcik, H. Byzantium and the Origins of the crisis of 1444 under the light of Turkish sources. - In: Actes du XIIe Congrès International des Études Byzantines, Ochride, 10-16 septembre, 1961. II. Beograd, 1964, 159-163. Iorga, N. Notes et Extraits pour servir à l’histoire des croisades au XVe siècle. - In: Revue de l’Orient Latin, VII, 1900, 80-91. Iorga, N. Notes et Extraits pour servir à l’histoire des croisades au XVe siècle. Ser. IV. Bucarest, 1915. Ivins, W.M.Jr. A First Edition of Breydenbach’s Itinerary. - In: Bulletin of the Me tropolitan Museum of Art, vol. 14, № 10, 1919, 215-221. Janin, R. Constantinople byzantine. Développement urbain et répertoire topo graphique. Paris, 1964. Jorga, N. Philippe de Mézière (1327-1405) et la croisade au XIVe siècle. VR. London, 1973. Klaié, N. Povijest Hrvata u srednjem vijeku. Zagreb, 1990. Klaić, N. Srednjovekovna Bosna. Zagreb, 1989. Klaié, N., I. Petricioli. Zadar u srednjem vijeku do 1409. Zadar, 1976. Klußmann, A. In Gottes Namen fahren wir. Die spätmittelalterlichen Pilgerberichte von Felix Fabri, Bernhard von Breydenbach und Konrad
Grünemberg im Ver gleich. Saarbrücken, 2012. Knös, B. Un ambassadeur de l’hellénisme - Janus Lascaris et la tradition grécobyzantine dans l’humanisme français. Uppsala-Paris, 1945. Kohen, E. History of the Byzantine Jews. New York-Toronto, etc., 2007. Laiou, A.E. Marino Sanuto Torsello, Byzantium and the Turks: the Background to the Anti-Turkish League of 1332-1334. ֊ In: Speculum, 45, 1970, 374-392. Laiou, A.E. The Byzantine Aristocracy in the Palaiologan Period: A Story of Arrested Development. ֊ In: Viator, 4, 1973, 131-151. Leşano, I. Tradiţia întemeierii Piteştilor - numele oraşului - primele atestări. ֊ In: Restituiri, № 11, Mai 2006, Piteşti 1388 ֊ 2006, 4-8. Livre des faits du bon missire Jean le Maingre, dit Bouciquaut. Éd. Buchón. Paris, 1852. Luttrell, A. The Hospitallers at Rhodes 1306-1421. ֊ In: Setton, K. (gen.ed.). A His tory of the Crusades. III. Madison, Wisconsin, 1975. Majeska, G. Russian Travelers to Constantinople in the Fourteenth and Fifteenth Cen turies. Washington, 1984. 17
Mantese, G. Aggiunte e correzioni al profilo storico del viaggiatore vicentino Gio. Maria Angiolello. ֊ In: Archivio Veneto, voi. LXXI, 1962, 1-17. Matkovič, P. Putovanja po Balkanskom poluotoku za srednjega vijeka. - In: Rad JAZU (Zagreb), knj. XLII, 1878. Miller, W. Gattilusj of Lesbos (1355-1462). - In: Byzantinische Zeitschrift, 22,1913, 406^147. Nicol, D. M. The Last Century of Byzantium, 1261-1453. Cambridge, 1993. Nicol, D.M. Byzantium and Venice: A Study in Diplomatie and Cultural Relations. Cambridge, 1988. Nicol, D.M. Byzantium: its Ecclesiastical History and Relations with the Western World. Collected Studies. VR. London, 1972. Ohler, N. Pilgerleben im Mittelalter. Zwischen Andacht und Abenteuer. Freiburg і. В., 1994. Ohler, N. Reisen im Mittelalter. München, 1986. Paton, J.M. Chapters on Medieval and Renaissance visitors to Greek Lands. Prin ceton-New Jersey, 1951. Pertusi, A. La Caduta di Costantinopoli. 2 vols. Roma, 1976. Pertusi, A. Ripercussioni della caduta di Costantinopoli: un esempio di interrelazioni culturali nel sec. XV tra il sud-est europeo, il mondo mediterraneo e quello pontico (Rapport). - In: IIIe Congrès international d’études du sud-est européen. Bucarest, 1974, 1-83. Pertusi, A. Testi inediti e poco noti sulla caduta di Costantinopoli. A cura di A. Carile. Bologna, 1983. Piccirillo, M. Lo notaio Nicola de Martoni. Il pellegrinaggio ai Luoghi Santi da Carinola a Gerusalemme 1394-1395. Gerusalemme, 2003. Pilgrimage in Graeco-Roman and Early Christian Antiquity. Seeing the Gods. Ed. by Jaś Elsner and Jan Ritherford. Oxford, 2005. Pivčević, E.
Griinemberg o hrvatskim gradovima. - In: Hrvatska revija (Zagreb), 2005, 2,14-22. Popova, I. Fifteenth-Century Istria and Dalmatia in Four Memoirs of Western Pilgrims. - In: Renaissance Studies in Honor of Joseph Connors. II. Ed. by M. Israels and L.A. Waldman. Villa I Tatti, The Harvard University Center for Italian Renaissance Studies, 29. Florence, 2013, 255-262. Popova, I. The Balkans in the Eyes of Fifteenth-century West-European Pilgrims. In: Études balkaniques, 2012, 1, 120-141. Rapanić, Ž., B. Krekić. Ragusa. - In: Lexikon des Mittelalters (München), Bd. VII, 2002, 399-401. Reichert, F. Erfahrung der Welt. Reisen und Kulturbegegnung im späten Mittelalter. Stuttgart, 2001. Reihe, A. Montenegro. Bradi Travel Guides Ltd, IDC House, 2012. Rubin, M. (ed.). Medieval Christianity in Practice. Princeton, New Jersey, 2009. 18
Schwoebel, R. The Shadow of the Crescent: The Renaissance Image of the Turk (1453-1517). Nieuwkoop, 1967. Setton, К.М. The Avignonese Papacy and the Catalan Duchy of Athens. - In: Byzantion, 17, 1944-1945, 281-303. Setton, K.M. The Papacy and the Levant (1204-1571). II. Philadelphia, 1976-1978. Sharf, A. Jews and Other Minorities in Byzantium. Jerusalem, 1995. Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. - In: DOP, voi. 15, 1961, 141-165. Southern, R.W. Das Islambild des Mittelalters. Stuttgart-Berlin-Köln-Mainz, 1987. Southern, R.W. Western View of Islam in the Middle Ages. Cambridge, Mass., 1962. Speake, G. Janus Lascaris’ Visit to Mount Athos in 1491. - In: Greek, Roman and Byzantine Studies, 34/3, 1993, 325-330. Šunjić, M. Dalmacija u XV stoljeću. Sarajevo, 1967. Travel in the Byzantine World. Papers from the Thirty-fourth Spring Symposium of Byzantine Studies, Birmingham, April, 2000. Ed. By Ruth Macrides. Ashgate/ Variorum, 2002. Travika, A. Dubrovnik. History, culture, art heritage. Zadar, 2015. Van der Vin, J.P.A. Travellers to Greece and Constantinople. Ancient Monuments and Old Traditions in Medieval Travellers’ Tales. 2 vols. Istanbul, 1980. Van Milingen, Al. Byzantine Churches in Constantinople. Their History and Architecture. London, 1912. Viaggiatori e pelegrini italiani in Terrasanta fra Trecento e Quattrocento. Ricerca seminariale di Silvio Calzolari, Arnolfo Gengaroli, Lucia Parigi, Marcella Donati, Daniela Naidi, Donella Sottili. 2 vols. Anno accademico 1974—1975. Webb, D. Medieval European Pilgrimage, c. 700 - c.
1500. New York, 2002. Yérasimos, St. Les voyageurs dans l’Empire Ottoman (XIV-XVP siècles). Bibliographie, itinéraires et inventaire des lieux habités. Ankara, 1991. Δουκάκης, Δ. Μεσσηνιακά καί ίδία περί Φαρών καν Καλαμάτας. Αθήναν, 1905. Στείρης, Γ. Φιλοσοφία καν θεολογία τοΰ Ννκολάου έπνσκόπου Μεθώνης. - In: Βυζαντννός Δόμος, τ. 17-18, 2009-2010. Гагова, Kp. Кръстоносните походи. C., 1998. Гессе, Г. Паломничество в страну Востока. APT, 2004. Гюзелев, В. България в средно- и западноевропейската космографска и пътеписна книжнина от ХІІІ-ХІѴ в. - В: Общото и специфичното в балканските култури до края на XIX век. Сб. в чест 70-год. на проф. В. Тъпкова-Заимова. С., 1999, 212-220. Гюзелев, В. България и Европа през XV век (Обзор на западно- и средноевро пейските извори). - В: Българският петнадесети век. Сб. доклади за българ ската обща и културна история през XV век. С., 1993, 13-25. 19
Гюзелев, В. Българските земи в чуждестранните географски представи XIII началото на XV в. ֊ В: Военноисторически сборник, 1984, кн. 2, 17-26. Гюзелев, В. Югоизточна Европа в описанието на Жил льо Бувие, наречен Бери, от 1451 г. - В: Пътуванията в Средновековна България. Материали от пър вата
национална конференция „Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм“, Шумен, 8-11.05.2008 г. В. Търново, 2009, 24-28. Гюрова, Св. Поклонничество и поклонническа литература. С., 1996. Данова, П. България и българите в италианската географска книжнина (XIVXVI
век). С„ 2010. Данова, П. Джован-Мария Анджолело и неговото описание на Константинопол (сл. 1478). - В: Историческо бъдеще, 2010, 1-2, 211-236. Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009. Ћурић, И. Сумрак Византије (време Јована VIII Палеолога) 1392-1448. Београд, 1984.
Иванов, Й. Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско). С., 1917. Имбър, К. Османската империя, 1300-1481. С., 2000. Иналджък, X. Османската империя. Класическият период 1300-1600. С., 2002. Иречек, К. Военният път от Белград за Цариград и балканските проходи. Историко-географска
студия. Прев. Стоян Велков. — В: Българска историческа библиотека, 4, 1932, 1-161. Иречек, К. Стари пътешествия по България от 15.-18. столетие. - В: Пер.сп. БКД в Средец, кн. IV, VI, 1883; кн. VII, 1884. История на Адриатика. Под редакцията на Пиер Кабан. С., 2012. Йезерник, Б. Дивата Европа.
Балканите през погледа на западните пътешестве ници. C., 2013. Йонов, М. Европа отново открива българите. Българите
и българските земи през погледа на чужди пътешественици 15.-18. в. С., 1980. Кардини, Ф. Европа и ислямът: историята на едно недоразумение. С., 2015. Кийл, М. Хора и селища в България през Османския период. Събрани съчине ния. С., 2000. Книга за българските хаджии. Състав.: Светла Гюрова, Надя Данова. С., 1995. Койчева, Е. Константинопол в географските представи на Запада (края на XI - началото на XIII в.). - В: Балканите и светът: Modus concurrandi (Studia Balcanica, 30). C., 2014, 107-123. Коледаров, П. Името Македония в историческата география. С., 1985. Коледаров, П. Народният дележ на „горна“ и „долна“ земя и схващането у бъл гарите за единната цялост на своята родина. - В: Македонски преглед, XIV, 1991, кн. 1. Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. С„ 1979; 1989. 20
Кондаков, Н. Византийские церкви и памятники Константинополя. Одесса, 1886. Критовул. Животът и управлението на Мехмед II Ал-Фатих (Завоевателят). Превод от гръцки език Ирина Радевска. С., 2004. Кузев, Ал. Пътеписни бележки за българските земи от 1385 г. - В: Археология, 1970, кн. 4, 68-69. Мантран,
Р. [под ред. на] История на Османската империя. С., 1999. Матанов, Хр. Балкански хоризонти. История, общества, личности. 1. С., 2004. Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през ХѴ-ХѴТ век. С., 2000. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. C., 2002. Матанов, Хр.,
Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и ос манското нашествие 1354-1571 г. С., 1998. Николов, Ал. Военизирани цигани в пределите на катепаната България от края на XI в. - В: Средновековният българин и „другите“. Сб. в чест 60-год. на проф. дин Петър Ангелов. С., 2013, 175-185.
Попов, Л. Стари пътешествия по Балканския полуостров. - В: Българска сбир ка, XX, 1914, №9, 584-591. Попов, С. Българите и българските земи в пътеписите на немски и австрийски пътешественици през XV-XVI век. - В: Известия. Институт за военна ис тория на българската армия, 61, 1997, 3-37. Попов, С.
Българите и българските земи през погледа на френски пътешестве ници и дипломати от края на XIV до средата на XVI в. - В: Известия. На ционален военноисторически музей, 14, 2000, 72-84 [същото в: Известия. Институт за военна история ֊ ГЩ, 66, 2000, 75-86]. Попова И. Модон (Метони) в края на XV в.
през очите на западни пътешест веници. - В: QUOD DEUS VULT! Mediaevalia. Специално издание. Сб. в чест
на проф. дин Красимира Гагова. Състав.: И. Попова, Ал. Николов, Н. Дюлгеров. С., 2013, 374—394 (http://www.anamnesis.info/node/1339) Попова, И. Антични паметници на Балканите през погледа на западни пъте шественици от 15. в. - В: ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ. Сб. в памет на проф. Димитър Попов. С.,2016, 303-315. Попова, И. Балканите и българите през погледа на западния човек XIII-XV в. В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013. С., 2014, 293-317. Попова, И. Балканите и Западът - примери за взаимодействия и конфликти от XIV-XV в. ֊ случаят на Модон (Метони). ֊ В: Балканите и светът: Modus concurrandi (Studia Balcanica, 30). C., 2014, 167-174. Попова, И. Балканите през погледа на западни пътешественици от 14.-15. в. B: Realia Byzantino-Bułgarica. Сб. в чест 60-год. на проф. Хр. Матанов. С., 2014, 435-453. Попова, И. Балканите през погледа на трима западни пътешественици от края на XV век. - In: Bulgaria Mediaevalis,1/2010, 417-435. 21
Попова, И. България и Балканите в представите на западноевропейците през XIV-XV в. - In: Bulgaria Mediaevalis, 4-5/2013-2014, 203-216. [Studies in honour of Professor Vassilka Tăpkova-Zaimova]. Попова, И. Германският поклонник Бернард фон Брайденбах и сведенията му за Балканите през XV век. - В:
Пътища и пътеки на европеизма на Балкани те. С.: Фабер, 2014, 95-106. Попова, И. Истрия и части от Далмация в разказите на западни поклонници от XV в. - В: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Николай Кочев (Studia Balcanica, 27). C., 2009, 219-227. Попова, И. Контакти
и взаимодействия между Балканите и Западна Европа през XIV-XV в. според пътеписни свидетелства. - В: Средновековните Балкани като световен кръстопът - контакти и обмен (Studia Balcanica, 32). C., 2017, 185-191. Попова, И. Николо да Мартони и неговото описание на Атина от края на XIV в. - В:
Средновековният българин и „другите“. Сб. в чест 60-год. на проф. дин Петър Ангелов. С., 2013, 331-336. Попова, И. Някои интересни сведения на западни пътешественици за балкан ското население през XV в. - In: Mediaevalia. Специално издание. Сб. в па мет на доц. д-р Георги Сотиров. С., 2011,
348-363 (http://www.anamnesis. info/node/1340) Попова, И. Някои любопитни данни на западни пътешественици от 15. в. за градовете по Via Diagonalis. - В: Мултикултурното пространство на Бал канския град по Долен Дунав и Via Diagonalis. Mediaevalia, 5, 2012, 74-87
(http://www.anamnesis.info/node/1335) Попова, И. Рагуза (Дубровник) в края на XV в. през погледа на миланския по клонник Пиетро Казола. - В: Тангра. Сб.
в чест 70-год. на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, 185-192. Попова, И. Реликви и мощи в Истрия и Далмация през XV в. - В: Изследвания в памет на проф. д-р Г. Бакалов (1943-2012). С., 2017, 380-393. Попова, И. Трима германски поклонници от XIV в. и сведенията им за Балкани те. - В: Българско Средновековие: общество, власт, история. Сб. в чест на проф. д-р Милияна Каймакамова. С., 2013, 87-96. Попова, И. Църкви, манастири, свети мощи и реликви в Константинопол спо ред сведенията на западни поклонници от 14.-15. в. -В: ΚΡΑΤΙΣΤΟΣ. Сб. в чест на проф. Петър Делев. С., 2017, 658-667. Радић, Р. Време Јована V Палеолога (1332-1391). Београд, 1993. Ракова, Сн. Венеция, Османската империя и Балканите (ХѴ-ХѴІ в.). С., 2017. Руджер, И. Дневник на едно пътуване. C., 1975. Симеонова, Л. Антични и късноантични паметници в османски Константи нопол: „начин на употреба“. - В: Балканите и светът: Modus concurrandi (Studia Balcanica, 30). C., 2014, 251-283. Смирнова-Сеславинская, М.В., Г.Н. Цветков. Цыгане. Происхождение и куль тура. Москва-София, 2009. 22
Тъпкова-Заимова, В. Византия, Западна Европа и балканските народи (Черти от взаимната им оптика). ֊ В: Представата за другия на Балканите. С., 1995, 14-19. Фрейденберг, М.М. Дубровник и Османская империя. Москва, 1989. Хинкова, X. Пътеписни извори от 15. и 16. в. за бита и културата на българския
народ. - В: СбНУ, кн. IV, 1976, 145-273. Цветкова, Б. Паметна битка на народите. Европейският югоизток и османското завоевание ֊ края на XIV и първата половина на XV в. Варна, 1979. ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ Angiolello (Degli Angiolelli), Giovanni Maria. A cura di Franz Babinger. - In: Dizionario
Biografico degli Italiani, voi. 3 (1961). Ariosto, Alessandro. A cura di Riccardo Pratesi. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 4 (1962). Brasca, Santo. A cura di Anna Laura Momigliano Lepschy. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 14 (1972). Buondelmonti, Cristoforo. A cura
di Robert Weiss. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 15 (1972). Capodilista, Gabriele. A cura di Ugo Baldini. - In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 18 (1975). Casóla, Pietro. A cura di Stefania Rossi Minutelli. - In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 21 (1978).
Crema, Antonio da. A cura de di Gabriele Nori. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 30 (1984). Dal Campo, Luchino. A cura di Gabriele Nori. - In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 31 (1985). Frescobaldi, Lionardo. A cura di Gabriella Bartolini. - In: Dizionario Biografico degli
Italiani, voi. 50 (1998). Mariano da Siena. A cura di Franco Cardini. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani,
voi. 70 (2008). Martoni, Nicola de. A cura di Michele Piccirillo. - In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 71 (2008). Sanseverino ď Aragona, Roberto. A cura di Alessio Russo. ֊ In: Dizionario Biografico degli Italiani, voi. 90 (2017). Дитрих фон Шахтен - https://de.wikipedia.org/wiki/Dietrich_von_Schachten (15.04.2018). Жил льо Бувие ֊ https://ru.wikipedia.org/wiki/Бeppи_Жиль_дe_Бyвьe (26.03.2018); https://fr.wikipedia.org/wiki/Gilles_Le_Bouvier (26.03.2018). 23
Йос ван Гистеле - https://nl.wikipedia.org/wiki/Joos_van_Ghistele (15.04.2018). Йохан (Ханс) Шилтбергер - https://en.wikipedia.org/wiki/Johann_Schiltberger (20.03.2018); https://de.wikipedia.org/wiki/Johannes_Schiltberger (20.03.2018). Конрад Грюнемберг - https://de.wikipedia.org/wiki/Conrad_Gr%C3%BCnenberg (15.04.2018). Уилям Уей - https://en.wikipedia.org/wiki/William_Wey (12.04.2018). Cubit - https://en.wikipedia.org/wiki/Cubit (10.05.2018). https://www.britannica.com/. Morlachs (мурлаки, мавровлахи) -https://en.wikipedia.org/wiki/Morlachs (22.04.2018). Ефразианска базилика в Пореч - http://www.zupaporec.com/euphrasian-basilica. html. (20.02.2018). Равелин - https://en.wikipedia.org/wiki/Ravelin (22.04.2018). https://it.wikipedia. org/wiki/Rivellino (22.04.2018). Татария - https://en.wikipedia.org/wiki/Tartary (10.05.2018). 24
ЗАКЛЮЧЕНИЕ В заключение ще посоча, че разгледаните западноевропейски извори разкриват само някои интересни моменти от представата за Балканите, от разена в запазените текстове на европейски пътешественици и поклонни ци, преминали през 14.-15. в. покрай Адриатическото крайбрежие и през вътрешността
на Балканите. Тези пътеписни бележки съдържат множество любопитни описания на природни забележителности, местности и селища по крайбрежието и във вътрешността на полуострова. Европейските пътешественици като цяло имат познания върху география та на Балканския полуостров, с някои допустими грешки,
разбира се. Те ясно разграничават Истрия, Далмация, Тракия, Пелопонес; посочват имената на редица реки и на някои планини в тези области. Не на последно място внима нието ни привлича и интересът на западния човек към античните паметници по балканските земи, запазени или разрушени, интерес напълно в
духа на Ху манизма и Ренесанса от 14.-15. в. Неслучайно древностите във византийската столица Константинопол се радват на подробни и живописни описания. Като цяло западните пътешественици отразяват географската среда на Балканите, историческия и политическия контекст на полуострова в разглеждания
период. Европейските пътешественици са оставили изключително увлекателни описания на балканските градове от 14. и 15. в. В някои случаи (описани ята на Дубровник и на Модон) поведението им може да се окачестви като граничещо между любознателното и шпионското. Ще отбележа, че някои от пътеписите
излизат извън рамките на традиционната за Средновековието поклонническа литература, в която сведенията
за пътя до Св. земя са крайно лаконични. За наше щастие, пътешествениците, предимно от 15. в., водени от любознателност и ренесансов интерес към хората, оставят твърде богато описание на градовете на Балканите. От приведените откъси от текстовете на Арнолд фон Харф, Бертрандон де ла Брокиер, Феликс
Фабри, Бернард фон Брайденбах, Конрад Грюнемберг, Жорж Лангеран, Пиетро Казола, Санто Браска, Перо Тафур, Йос ван Гистеле, Роберто да Сансеверино, Арнолд фон Харф, Бонсиньоре Бонсиньори и Бернардо Микелоци, Петер Шпарнау, Лудолф фон Зюдхайм, Анселм Адорно и др. личи познанието на западноевропейския
човек за Балканите и тяхното население през 14. и 15. в. Пътешествениците подробно разказват за местното население - основно славяни и гърци, отбелязват наличието на различни социални и етнически групи сред него ֊ например за цигани и евреи в предградията на Модон; описват обичаите, ритуалите,
храната, об леклото, поминъка, ежедневието на хората от полуострова и създават една изключително колоритна картина на Балканите през 14. и 15. в. 247
Разгледаните и анализирани текстове разкриват представата на Европа за Балканите и за историко-политическата карта на полуострова през 14.-15. в. Отбелязани са и българските земи, но винаги в контекста на славянската източноправославна общност. Безспорно отделено е подобаващо внимание на новата
политическа реалност - появата на османците с техния начин на живот, поминък и религия, войска и въоръжение, жените им и харема, прислугата, и разбира се, самия османски султан; особено място заемат и разказите за поробеното християнско население, за готовността на местни те хора да се включат в
евентуални европейски кръстоносни инициативи; пътешествениците споделят т.нар. османски страх, разказват за зверствата срещу християнското население. Но успоредно с това не пропускат да задо волят любопитството на читателите си, като отбелязват странните за Европа обичаи на мюсюлманите, техния
език, мирния ход на политическия живот и управлението на новата ислямска държава на Балканския полуостров. В приведените в настоящото изследване откъси от пътеписи на запад ни поклонници и пътешественици се откроява вярно отразеното етническо разнообразие на Балканите. Те правилно отбелязват
славянското, гръцкото, албанското и турското население на Балканите, говорещо съответните ези ци. На много места в текстовете е посочено, че преобладаващата част от населението на Балканите изповядва източноправославното християнство. В пътеписната литература е отразено наличието на множество
църкви и манастири на Балканите, документирани са редица ценни свети реликви и мощи. Безспорно, едно е от забележителните
места, впечатлило силно евро пейските пътешественици, е византийската столица Константинопол, която ги очарова с многобройните прекрасни църкви с твърде ценните реликви и мощи, съхранени в тях. Редом със „Света София“ обаче поклонниците об ръщат подобаващо внимание и на редица други църкви и
мощите в тях - в Пореч, Задар, Дубровник, Модон. В представените тук текстове се натъкваме на истинско разнообразие и богатство от сведения на европейски пътешественици от 14. и 15. в. за Балканите. В тях откриваме отразен светогледът на западния човек и пред ставата му за хората от Изтока;
откриваме отразени познанията на рене сансовия човек по история, митология, класическа древност и християнско вероучение, по география и етнография. Тези интересни сведения за Балка ните са в по-голямата си част исторически верни, дело на непосредствени наблюдения и личен опит, събрани по дългия
път, независимо дали морски или сухоземен, от Западна Европа през Балканския полуостров към Св. земя и обратно. Тези западни щрихи от битието на Балканите през 14. и 15. в. допълват културно-историческата картина на полуострова и допринасят за по-пълното опознаване на балканската действителност. 248
SUMMARY The book analyses abundant information which the western travelers offer about the Balkans during the 14th and 15th centuries. Their accounts could be di vided in the following categories: 1. Texts providing geographical, historical and archaeological information. 2. Texts describing cities, city plans, fortifications, military facilities, ship yards, outstanding buildings, water supply, aqueducts, etc. 3. Texts referring to churches, monasteries, relics and holy places. 4. Texts containing demographic data about the population of the Balkan Peninsula, e.g. about minority enclaves, isolated ethnic and social groups, spe cific customary practices, language, religion, manufacture, costume, agriculture, trade, wine production, wealth, pauperization, and basic amenities. These categories do not comprise all the varieties of information available in the relations of the western travelers, yet they elucidate the image which the pilgrims of the early Renaissance had d about the Balkans and their population in the 14th and 15th centuries. We pay special attention to the texts composed by Niccolò da Mortoni (1394 ֊1395), Mariano di Nanni from Siena (1431), Gabriele Capodilista (1458), Santo Brasca (1480), Conrad Grtinemberg (I486), Pietro Casóla (1494), as well as to the intriguing data provided by Bernardo Michelozzi and Bonsignore Bonsignori (1497-1498), Felix Fabri, (1480 and 1483-1484), Bernard von Breydenbach (1483-1484), Arnold von Harff (1496-1499) and others. As far as geography is concerned, almost all the travelers are well acquainted with the peculiarities of
the Balkan Peninsula. Sailing along its west coast most of them commentate that Parenzo (Poreč), Umago, and Pola (Pula) are situated in the peninsula of Istria (Mariano di Nanni, Gaspare di Bartolomeo, Conrad Griinemberg, Gabriele Capodilista, Santo Brasca, and Felix Fabri). Further south they describe Dalmatia, or, as most of them label it, Sciavonia, with its principal cities of Curzola (Corčula), Zara (Zadar), Ragusa (Dubrovnik) (Mariano di Nanni, Gaspare di Bartolomeo, Conrad Grtinemberg). Some travelers (Santo Brasca, Pi etro Casóla, Arnold von Harfi) pay special attention to the Albanian coastline and its cities - Antivari, Dulcino (Ulcinj), Scutari (Shkodër), Durazzo (Dürres), Va lona (Vlorë), while other describe the landlocked inner part of the Balkans. В onsignore Bonsignori, Bernardo Michelozzi and Arnold von Harff speak at length of Philippopolis. Von Harff emphasizes that after Tatar-Padardzhik the pilgrim enters the so-called Upper Bulgaria, while after Kjustendil ֊ the Outer Bulgaria or Macedonia. As far as historical data provided by the western travelers are concerned, they are not very abundant and are prevailingly connected with well-preserved build249
ings of the classical and late antiquity. Mariano di Nanni and Arnold von Harff are impressed by the amphitheater which they saw in Pula, comparing it to the Colos seum in Rome. Felix Fabri remarks that Modon (Methone) in the Peloponnese was a very ancient city and was mentioned in the History of Thucydides. Bonsignori and Michelozzi are cognizant of the fact that Philippopolis was founded by Philip II of Macedón, and emphasize that the district around it is rich with antiquities. These two Florentine clerics also underscore that the plain around Adrianople featured nu merous low hills which were either remains of ancient settlements or antique tombs. According to Bonsignori, Adrianople could be even compared with Florence. Bonsignori and Michelozzi describe the population of the mountains in the western part of the Balkan Peninsula. They also offer an intriguing description of the ancient remains available in the Hippodrome of Constantinople. Roaming across the Hippodrome Michelozzi copied several Greek inscriptions and trans lated them into Latin, while Bonsignori was greatly impressed by the well-known snake-shaped bronze column and the fifty feet high Egyptian obelisk whose mar ble base, according to him, was commissioned by the emperor Theodosius. Interesting information about the coastal cities of the Adriatic and the cities along the basic Balkan transport routes ֊ Philippopolis (Plovdiv), Adrianople (Edime), and Constantinople - can be found in the accounts of many western travelers. For instance, Pietro Casóla is impressed by the steep and paved yet narrow and
dark streets of Curzola (Corčula), which were anything but conveni ent for walking. Casóla also points out that the houses in Curzola are beautifiil and modem - built with white stone and decorated with sculptures. Felix Fabri describes Curzola as a small but densely populated city, well-fortified and con veniently situated on the coast. According to Casóla, among the other Dalma tian cities only Zara (Zadar) featured cobbled streets. Speaking of Ragusa (Du brovnik) many travelers state that is was a delight to roam among the beautifiil houses of this city. However, all of them are prevailingly impressed by the city’s massive fortifications, the sturdy aqueduct and the water supply of the town which, based on what Santo Brasca and Pietro Casóla say, was so abundant that, aside from watering the entire town, it was sufficient to power nine water-mills and two public fountains, each of them with multiple nozzles. Nevertheless, Casóla remarks that in Dubrovnik there were also many cisterns collecting the rain water and that the water kept in them was better in quality if compared with that coming through the aqueduct. Pietro Casóla has also composed an intrigu ing description of the Raguzan women. Being deeply impressed by the peculiar costume and the beauty of the women in Dubrovnik, this Milanese cleric offers plethora of details connected with the dressing fashion dominating among the noble ladies in this Adriatic town. In his turn, Pietro Casóla discusses the ha bitual occupations and the prevailing professions of the Ragusan people. Unlike 250
Casóla, Santo Brasca offers the reader only a fine description of Dubrovnik’s ramparts and aqueduct. Due to the fact that most of the pilgrims were clergymen, their descriptions pay special attention to churches and monasteries, as well as to the abundance or scarcity of holy relics. Almost all the pilgrims travelling along the Dalmatian coast provide information about the churches and the relics kept in Zara. They speak of the relics of St. Chrysogonus, St. Anastasia, St. Symeon, and St. Donatus as well as of the skulls of St. Mary Magadalene and St. George. As far as Parenzo is concerned, the pilgrims refer to the relics of St. Nicholas, St. Maurice, and St. Eleutherios. Conrad von Grünemberg connects the town of Rovine with the relics of St. Euthymia, while Santo Brasca underscores that in Ragusa there were relics of St. Catherine, St. Elisabeth, and St. Ursula. Describing the church of the Moth er of God Atheniotissa on the Acropolis of Athens, i.e. the Parthenon, Niccolò da Mortoni refers to the following relics: particle of the head of St. Makarios, bone from the hand of St. Dionysios (St. Denise), and hands of St. Cyprian, St. Justin, and St. Maccabaeus. The descriptions of Constantinople and especially those of St. Sophia which are composed by travelers who had visited the city, are rather pictur esque. Bonsignori, Michelozzi, and Von Harff also tell impressing stories about Christian churches transformed into stables or menageries. According to them, the Constantinopolitan church of St. Mark had been converted into a zoo with stalls for exotic beast which they
admired. Arnold von Harff speaks of ten lions fettered with chains, two elephants, and two gazelles kept in a former Christian church. The data which the western travelers provide us about the population of the Balkan region are of special interest. Most pilgrims point out that the majority of the populace is of Slavic and Greek ethnic origin. Yet, there are also intrigu ing accounts referring to minority groups. Felix Fabri, Arnold von Harff, and Bernard von Breydenbach speak of a large Jewish colony at the Venetian port of Modon (Methone) and of a gypsy enclave in the city’s suburbs. These authors commentate the basic profession of “the Egyptians”, i.e. the gypsies - that of the smith ֊ emphasizing that they were living in a stunning poverty and misery. A German traveler who provides interesting details about Modon and its population is Dietrich von Schachten who travelled to the Holy Land in 1491. Most of the pilgrims describing Modon were Germans and the Milanese churchman Pietro Casóla is probably the only exception. He describes the city walls and fortifica tions, the local Jewish community, the wines and the agricultural production of the region, the silk industry, and the holy relics which were rather abundant in Modon. However, only two western authors refer to the presence of both gypsies and Jews at Modon - Arnold von Harff and Georges Lengherand. 251
Arnold von Haríf has composed a comprehensive description of the cus toms of the Ottoman Turks, the new lords of Constantinople. He offers interest ing information concerning the population of Constantinople and the taxes it used to pay in the late 15th century. Von Harff was impressed by the huge Otto man navy. He was invited to Constantinople by the Ottoman Sultan Bayazid II (1481-1512) and initially was seriously concerned that he might be impris oned. However, Bayazid II proposed to him to enter his service with a monthly payment of 200 ducats, without converting to Islam. The German knight kindly declined and asked the sultan for a letter of recommendation that could enable him to travel safely to Venice by land. Bayazid ordered his servants to satisfy this request. Moreover, the sultan expressed his sympathy to him with several precious gifts and ordered that Harff should be given a guided tour around the city. HarfFs companion to Constantinople was a certain Frank Kasan (most prob ably Hasan), a German who had converted to Islam. It was Kasan who showed Harff the palace of the sultan and the result was a detailed description of the Top Kapı palace. Von Harff paid special attention to the servants of the sultan. He underscores that the sultan had at his disposal 200 000 mercenaries, 32 000 infantrymen, 600 knights, most of them former Christians who had converted to Islam, 700 bodyguards and 800 young boys. The German knight also describes the attitude of the Ottoman Turks to their wives, speaking at length about the harem and its guardians. Von Harff also dis
cusses the garments of the Turkish ladies, their customs and some specific Otto man habits in the sphere of the hygiene. In his travel notes von Harff also includes a description of the notorious Ottoman prisons and the punishments imposed on the culprits, regardless if they were eminent people, i.e. aristocrats who had com mitted a crime against the sultan, or common criminals. Von Harff is also well acquainted with the linguistic reality. He emphasizes that the Ottoman Turks have a language of their own which is very different from the Greek, the Slavic and the Albanian. The western travelers never concealed their vivid interest for everything which was unusual for them. They paid special attention even to the most insig nificant details of the local customs, costumes, habitual occupations, religious practices, architectural achievements, historical past and legendary background of the Balkan populations. It is exactly this last element which is of great impor tance to us when we study and analyze the western interpretation of what hap pened in the eastern Mediterranean during the irreversible decline of Christian Byzantium whose place in European history was immediately occupied by the ascending power of the Ottoman Turks. The western travelers face the Balkans, their population and their historical heritage as an intrinsic part of Europe and its civilization. For them the Ottoman 252
Turks are totally unfamiliar and extremely different, not only because of their religion but also because of their customs, language and culture. However, the Ottomans are viewed as having some valuable achievements, mainly military techniques, which from the western point of view are worth of being admired in many aspects. 253
|
| any_adam_object | 1 |
| author | Popova, Ivajla 1969- |
| author2 | Zašev, Evgeni 1965- Milanova, Albena 1968- |
| author2_role | edt edt |
| author2_variant | e z ez a m am |
| author_GND | (DE-588)17376990X (DE-588)1053352875 (DE-588)138093210 |
| author_facet | Popova, Ivajla 1969- Zašev, Evgeni 1965- Milanova, Albena 1968- |
| author_role | aut |
| author_sort | Popova, Ivajla 1969- |
| author_variant | i p ip |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV045437878 |
| ctrlnum | (OCoLC)1097573880 (DE-599)BVBBV045437878 |
| era | Geschichte 1300-1500 gnd |
| era_facet | Geschichte 1300-1500 |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>03717nam a2200685 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV045437878</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20220410 </controlfield><controlfield tag="007">t|</controlfield><controlfield tag="008">190201s2018 bu |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789549787351</subfield><subfield code="9">978-954-9787-35-1</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1097573880</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV045437878</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="044" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">bu</subfield><subfield code="c">XA-BG</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield><subfield code="a">DE-19</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">OST</subfield><subfield code="q">DE-12</subfield><subfield code="2">fid</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Popova, Ivajla</subfield><subfield code="d">1969-</subfield><subfield code="e">Verfasser</subfield><subfield code="0">(DE-588)17376990X</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.)</subfield><subfield code="c">Ivajla Popova ; redaktor Evgeni Zašev, naučen redaktor Albena Milanova</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-04</subfield><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">KMNC pri BAN</subfield><subfield code="c">2018</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">253 Seiten</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="490" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">Biblioteka Legenda</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Literaturverzeichnis Seite 7-24</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Zusammenfassung in englischer Sprache</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="648" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Geschichte 1300-1500</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Reiseliteratur</subfield><subfield code="0">(DE-588)4177612-4</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Imagologie</subfield><subfield code="0">(DE-588)4242471-9</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Bulgarienbild</subfield><subfield code="0">(DE-588)4317252-0</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Europa</subfield><subfield code="0">(DE-588)4015701-5</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Europa</subfield><subfield code="0">(DE-588)4015701-5</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Reiseliteratur</subfield><subfield code="0">(DE-588)4177612-4</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="3"><subfield code="a">Bulgarienbild</subfield><subfield code="0">(DE-588)4317252-0</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="4"><subfield code="a">Imagologie</subfield><subfield code="0">(DE-588)4242471-9</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="5"><subfield code="a">Geschichte 1300-1500</subfield><subfield code="A">z</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="700" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Zašev, Evgeni</subfield><subfield code="d">1965-</subfield><subfield code="0">(DE-588)1053352875</subfield><subfield code="4">edt</subfield></datafield><datafield tag="700" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">Milanova, Albena</subfield><subfield code="d">1968-</subfield><subfield code="0">(DE-588)138093210</subfield><subfield code="4">edt</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Literaturverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">100-01/(N</subfield><subfield code="a">Попова, Ивайла</subfield><subfield code="a">ut</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">700-02/(N</subfield><subfield code="a">Зашев, Евгени</subfield><subfield code="4">edt</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-03/(N</subfield><subfield code="a">Средновековните Балкани през погледа на европейските пътешественици (14.-15. в.)</subfield><subfield code="c">Ивайла Попова ; редактор Евгени Зашев, научен редактор Албена Миланова</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-04/(N</subfield><subfield code="a">София</subfield><subfield code="b">КМНЦ при БАН</subfield><subfield code="c">2018</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">910</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09023</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">910</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09024</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">809</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09024</subfield><subfield code="g">4</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">809</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09023</subfield><subfield code="g">4</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030823446</subfield></datafield></record></collection> |
| geographic | Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd Europa (DE-588)4015701-5 gnd |
| geographic_facet | Bulgarien Europa |
| id | DE-604.BV045437878 |
| illustrated | Not Illustrated |
| indexdate | 2024-12-20T18:27:13Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9789549787351 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030823446 |
| oclc_num | 1097573880 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 DE-19 DE-BY-UBM |
| owner_facet | DE-12 DE-19 DE-BY-UBM |
| physical | 253 Seiten |
| publishDate | 2018 |
| publishDateSearch | 2018 |
| publishDateSort | 2018 |
| publisher | KMNC pri BAN |
| record_format | marc |
| series2 | Biblioteka Legenda |
| spellingShingle | Popova, Ivajla 1969- Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) Reiseliteratur (DE-588)4177612-4 gnd Imagologie (DE-588)4242471-9 gnd Bulgarienbild (DE-588)4317252-0 gnd |
| subject_GND | (DE-588)4177612-4 (DE-588)4242471-9 (DE-588)4317252-0 (DE-588)4008866-2 (DE-588)4015701-5 |
| title | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) |
| title_auth | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) |
| title_exact_search | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) |
| title_full | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) Ivajla Popova ; redaktor Evgeni Zašev, naučen redaktor Albena Milanova |
| title_fullStr | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) Ivajla Popova ; redaktor Evgeni Zašev, naučen redaktor Albena Milanova |
| title_full_unstemmed | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) Ivajla Popova ; redaktor Evgeni Zašev, naučen redaktor Albena Milanova |
| title_short | Srednovekovnite Balkani prez pogleda na evropejskite pătešestvenici (14.-15. v.) |
| title_sort | srednovekovnite balkani prez pogleda na evropejskite patesestvenici 14 15 v |
| topic | Reiseliteratur (DE-588)4177612-4 gnd Imagologie (DE-588)4242471-9 gnd Bulgarienbild (DE-588)4317252-0 gnd |
| topic_facet | Reiseliteratur Imagologie Bulgarienbild Bulgarien Europa |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030823446&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT popovaivajla srednovekovnitebalkaniprezpogledanaevropejskitepatesestvenici1415v AT zasevevgeni srednovekovnitebalkaniprezpogledanaevropejskitepatesestvenici1415v AT milanovaalbena srednovekovnitebalkaniprezpogledanaevropejskitepatesestvenici1415v |